Във всеки има два "аз-а" - единият истински, другият - не. Неистинският е придобит и развит, другият - вечен, без начало и край. Истинският - изключително тих и в него се съдържа цялата реалност. Егото, неистинският - е шумен, докато не бъде погледнат директно. Тогава разбираш, че не можеш да го намериш никъде. Накъде и да насочиш вътрешния поглед в търсене на егото, освен сянка, която бързо изчезва, не откриваш нищо друго. Целта на "Медитации без име" е всеки да се насочи към истинския аз и да започне да го преживява колкото се може по-дълго през деня.

Истинският аз е достояние на абсолютно всеки. Всеки човек от време на време съществува от него, но не го разбира. Тогава нещата се нареждат и само в тези моменти човек чувства, че е жив, че има смисъл в живота и тогава просто обича.

Другият, за който се носят слухове по цялата Земя, че съществува, е роден от досега на съзнанието с външния свят, от общуването с другите. Егото се "активизира" от досега с другите. И то по особен начин - чрез контрола.

Много пъти съм споделял, че светлинните медитации имат за своя основа лайя йога и дхяна. За повечето хора този момент убягва изцяло и никога не поставят правилна основа за медитация, да не говорим за практиките на светлината. Не малко са забравили какво сме споделяли в миналото за правилния фокус на вниманието. Светлинните медитации нямат нищо общо с визуализацията, нито с някакви мисъл форми. Наблюдавам през последните години, че заради многото на брой книги, статии, ченълинги и писания по темата, естествените енергийни състояния, до които практиките на светлината водят, се заменят с мисъл форми и представи в ума и всъщност - се пропускат.

Да говориш за Душата, не те отвежда в нейната енергия. Да казваш, че чуваш Висшата Същност (Бог), не означава, че имаш и идея какво представлява това. И въпреки че не е равнозначно, тези естествени състояния на съзнанието се заменят от човешки думи и представи. Около тях се изграждат илюзорни преживявания и се градят въздушни кули, които целят да докажат на собствения ум, че духовната еволюция се случва. Не рядко сме казвали, че духовната еволюция няма нищо общо с психичните процеси, че няма нищо общо с полярния/външния аз и че истинската духовна еволюция започва едва след Сливането с Душата - преди това човек може единствено да подготви себе си за този процес, но всичко, което прави е от областта на егото/психиката/персоната. Дали някое качество в нея ще се промени, дали ще се освободи, дали ще се надгради - няма абсолютно никакво значение. По същия начин както няма абсолютно никакво значение дали ще си боядишете косата руса или черна, дали ще отслабнете или ще напълнеете - има значение за тялото и за егото, но не и за Духа ви.

Дхяна е първата стъпка, първият етап от медитациите в сърцето, при който мислите са разтворени и не съществуват. Етап, при който съзнанието се е оттеглило от мислите в нещо друго, в определен вид пространство, което е източникът на всички мисли, но не е мислите. Дори самото човешко съзнание е производно на нещо друго, то не е "божествено" по своята природа, но неговият източник Е. Човешкото съзнание е игра на нещо по-дълбоко, то е процес, определен вид движение на енергията върху екрана на външния свят. Човешкото съзнание е основано на една дълбока вяра, че сме това, което смятаме, че сме, но това е просто вяра. Никой не си прави труда да провери дали наистина е така. Дхяна е преживяане, не е мисловен процес, нито интелектуална гимнастика. Нарочно не споделям философското определение за дхяна, нито говоря за Адвайта, нито за каквото и да е друго, защото това също са мисли, които са подвеждащи и подменят преживяването с ограничена форма. Не смятам, че това трябва да бъде обяснявано, след като не е трудно да бъде преживяно.

Егото е вид хипноза, основана на вяра и навик. В началото противоположният навик трябва да бъде създаден, за да може човек да преживявава това и в ежедневието си. Рядко от първата практика на дхяна може да се навлезе дълбоко. Трябват месеци и години, за да се навлезе и в началото това са едва няколко проблясъка. Но те са важни, за да се унищожи навика да бъдем хипнотизирани от вярванията си. Между дхяна и самадхи няма други етапи, има едно постепенно много-годишно, много-животно (в смисъла на поредица от инкарнации) практикуване на дхяна, за да се стопят навика, вярата и само-хипнозата.

Медитациите, предназначени да доведат до дхяна, са може би най-древните на този свят и нямат име. Те са лишени от културен контекст, или както Буда е казвал, те са извън езиковата конвенция на дадена епоха (защото всяко духовно учение винаги е в определен контекст на епохата, в която е създадено). Те целят да насочат съзнанието към "нещо" вътре в нас, което наблюдава самото съзнание. Към "нещо", което осъзнава самото съзнание. То чува самия процес на чуване. Докато съзнанието чрез процеса на чуване чува различни неща. То вижда самия процес на виждане. Докато съзнанието вижда чрез зрението... Именно това "нещо" е свързано с практиките на светлината.

От гледна точка на АЗ Съм Присъствието всичко е едно. Споделяли сме на почти всеки един семинар, че АЗ Съм Присъствието "съдържа" в себе си всички останали нива на съзнание и то е тях, но в цялостност. Дори самото его, за което се носят слухове по целия свят, че съществува, е същото това съзнание, но изключително ограничено и ограничаващо самото себе си. Вътре в това чисто присъствие освен човешкото его е енергията на Душата, на Висшата Същност, на Свръхдушата и т.н. То води своето начало от Монадата, божествената искра, която никога не е напускала Източника и никога не може да се отдели от Него.

"Медитациите без име" могат да бъдат посетени от всички, в които някога се е зараждал автентичния въпрос "Кой съм аз" или "Защо съм роден". Те са безсмислени за тези, които се вълнуват от каквото и да е друго.

Също така ще поставя ограничение за посещението им пред всички, които в миналото са имали ментални заболявания или употребяват или в последните 5 години са употребявали каквито и да е позволени и непозволени психотропни вещества - от най-леките като марихуана до по-сериозните. Няма да правя разследвания по тези теми, нито ще давам обяснения защо смятам, че трябва да има ограничения. За навлизане в този вид медитативни практики човек има нужда от здрав и свеж мозък, силна ендокринна система и отдаденост. Подтикът да се разбере какво представлява човешкото съзнание винаги трябва да идва отвътре, а не да е плод на мода или лична прищявка. Това състояние не може да бъде притежавано, нито управлявано от егото и ако то се опита да се намеси, независимо дали това е съзнателна негова част или несъзнателна (а при изброените по-горе преживявания определена част от ума се откъсва от неговия център, но продължава да съществува под по-странна форма) се заражда единствено (психично) страдание. В крайна сметка това да разберем кои сме, не е задължително - Земята е пример за това как в продължение на хилядолетия единици от милиарди хора са го осъзнали, а светът не е свършил.